Следвай любимите си подкасти, слушай офлайн и в колата с CarPlay и Android Auto и винаги продължавай оттам, докъдето си стигнал. Изпробвай безплатно.
Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата. Темата се организира по идея на Стоян Ставру.
Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат: - Има ли разлика между фантазия и фантазъм? - Какво мисли Фройд за фантазиите на детето? - Как фантазмът работи с енигмата (Лапланш и Понталис)? - Каква е връзката между фантазма и желанията (Лакан)? - Как границите са свързани с фантазма? - Фантазира ли науката? - Как импровизират „Пръстите на морето“ и защо човешката фантазия обича музиката (Тоби Хиротака)? - Кой е първи: фантазмът или субектът? - Какво не дават симулакрите? - Свързан ли е фантазмът с властта (Дерида)? - Каква е разликата между праха и прахта и има ли политиката геологически залог? - Какво може да ни каже една „Прашна шапка“ за левия политически проект (Чайна Миевил)? - Кога фантазирането се превръща в интерпретация? - Може ли да свържем (био)правото с фантазма? - Как фантазмът удвоява субекта?
Гледай епизода тук: https://youtu.be/oLy0Q8V17QQ
В този епизод главно действащото лице е „фантазмът“, за разгадаването на който са мобилизирани психоанализата и философията. Дали фантазията има за цел да организира желанието, като не осигури достъп до Реалното (Лакан) или той следва да се мисли като сцена и сценарий, произтичащ от първично съблазняване и конституиран впоследствие, т.е. ретроактивно чрез времето (Лапланш и Понталис)? Или пък фантазмът е онтологична категория, която произвежда реалност (Дельоз)? А може би е гранична фигура, която ни осигурява илюзия за контрол над противоположностите, без да снема тяхната вътрешна нестабилност (Дерида)? Като че ли в разговора потвърдихме тезата, че фантазмът принадлежи не само на психиката, но и на самата материя, явявайки се структуриращ принцип, който предхожда субекта.
Представяне на госта: Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е „Лабиринтът на модалностите“ (ВС Пъблишинг, 2024).
За подкаста: Tова е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.
Ratio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/
